Никой не се е появил от нищото. Всеки има своите майка и баща. Хората имат родители, но за съжаление не всички ги познават. Аз имам щастието моите да са до мен.
   Те ме учат на търпимост и доброта. Казват ми, че в живота ще има много изпитания, но трябва да ги преодолея.
   Моите родители ми показват пътя към учението. Те ми помагат. Благодарение на това аз съм постигнала голяма част от успехите си.
   Миналата година исках да се явя на международен изпит по английски език. В началото ми беше лесно, но с напредване на времето всичко ставаше по- трудно. Една вечер когато напълно се бях отчаяла, мама седна при мен и ми каза: "Ще се справиш, Миме, и ще покажеш на англичаните, че и българите знаят много. А като отидеш да работиш в Англия, ще ни купиш голяма вила край морето и ще живеем хубаво."
   Усмихнах се и продължих учението си...
   Мама беше права. Аз се представих отлично и показах на всички своите знания.
   От онзи ден на сам аз изкачвам стъпало след стъпало стълбата на успеха, за да изпълня желанието им.
   Мисля си, обаче, че не вилата ще ги зарадва най-много. Моите родители не са материалисти. Те биха били по-доволни ако достигна мечтите си. Знам, че ще са щастливи, когато се издигна в обществото. Те искат най-доброто за мен и ще удоволетворени ако осъществя желанията си. И точно тук винаги се намесва сестра ми с думите "Но и за вилата да не забравиш!"
   Аз се усмихвам и като се замисля, разбирам колко много са направили за мен моите родители и колко много ме обичат.

   Една много интересна творба е книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". В нея авторът си поставя за цел да осмее лошите качества на хората и чрез действията на героя си да им даде поука. Бай Ганьо е вулгарен, некултурен, необразован. Той не се съобразява с нормите на добро поведение.
   За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати. Това е жената, която изхвърля цигара на улицата. Невъзпитаният блъснал бабичка, или детето обидило възрастен.
   В нашето ежедневие сме свидетели на десетки такива примери. Какво можем да направим? Какво трябва са направим, за да спрем байганьовщината?
   Още от ранна възраст децата трбва да се възпитават. Родителите трябва да ги учат на уважение. От малки те трябва да знаят какво трябва и какво не бива да правят. Добрият родител показва на децата правилния път.
   Но какво става, когато и възрастните са "последователи" на бай Ганьо? Дали може да се направи нещо? За това трябва да има наказание. Ако вземем за пример човекът на спирката, ще си кажем, че може лесно да се въведат глоби. Но с наказание ли се "лекува" простотията и вулгарното поведение. Мисля, че отговорът е "НЕ". Човек не може да променя околните. Но ако "бай Ганьо" види как се държи един друг като него, може и да разбере "грозното" си поведение. Може би трябва да "се погледне в огледалото", за да види колко е неприятно отношението му към другите. И затова Алеко пише своето произведение. Той иска читателят да открие бай Ганьото в себе си, за да го изкорени.
   Затова в нашето съвремие имаме нужда от такива автори, които да представят байганьовщината и да отвратят хората от нея.

Прости ми, че се влюбих лудо в теб,
прекрасен, непознат,
че се надеявах аз на чудо, за да вляза в твоя свят...
Прости ми, че за теб говоря аз по цели часове
но все със себе си се боря това да спре.
Прости ми, че аз теб желая и в мечтите ми сме двама,
че искам да си с мен в света свиреп,
ала за това надежда няма.
Прости ми това, че те желая, че искам ТИ да си до мен!
Ще те обичам и във рая, дори след сетния си ден...
ОБИЧАМ ТЕ!!!
...:::Михаела:::...

                        Монолог за живота и хората*

Аз не вярвам в истината,
защото НИКОГА не съм я чувала.
Аз не вървам в магията,
защото НИКОГА не съм я усещала
Аз не вярвам в приятелството,
защото НИКОГА не съм имала истински приятели
Аз не вярвам в любовта,
защото НИКОГА не съм била обичана истински
Но аз вървам, вярвам
в тъгата, в мъката, в страданието,
защото цял живот те живеят в мен.
Те, тези носители на злобата
всъщност са тези, които ни правят истински.
Ако всеки живее в един магически свят,
със феи и вълшебници,
ние не бихме били истински.
Ще сме като гримирани актьори,
които пеят и танцуват на сцената......
В своя живот не съм се докоснала до едно истинко приятрлство,
до мъничко любов.
Защо, ли?
Защото всеки, и аз и то, който слушаш или чете това,
ВСЕКИ си е направил своя бърлога, своя броня.
Ние се крием там, защото ни е страх,
страх ни е да разголим душата си.
И ако вярваш в любовта, в магията, в истината,
знай, че е наивно!
Наивно е да мислиш,
че някой НЕ ще мисли за себе си,
зада помисли за теб.
Колко ли смел ще е ония, който разкаже на света
ИСТИНАТА, само ИСТИНАТА и нищо друго, освен ИСТИНАТА?
А когато срещнем човека, с който ще прекараме живота си
той няма да е по-добър от дугите,
просто ще го гледаме под наш, различен ъгъл.....
...:::Мария:::...

___________________________________________________________________
*ЗАБЕЛЕЖКА: Това са моментни мисли, а не постоянното ми становище